Nov 5, 2009, 1:47 PM

Съдба

  Poetry » Other
512 0 0

Съдба, какво този път ще ми покажеш,

сън, мечта или реалност,

кого ти отново ще накажеш

за непроявената към теб лоялност.

 

Кой сега станал ти е враг,

кой чувствата си защитил е,

кой е този - клетник, сиромах,

осмелил се - и сам живота променил си.

 

Захвърлил в калта твоите закони

и сам пътя начертал си,

потъпкал с крак вековните канони

и за своята мечта живота той дал си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Пеевска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...