Съдба...
Няма мост над реката за двама ни,
няма шепот на дъжд и листа.
Няма нищо, когато телата ни,
се докосват и търсят в нощта!
Има място за теб във сърцето ми!
Потърси го, ела, остани!
Ако сълзи блестят по лицето ми,
просто плача... Защото си ти!
Ще забравя, какво съм си казала,
че обичам ли, после боли...
и след болката как съм изрязвала
всяко късче, което кърви!
Колко малко ни трябва да бъдеме
по-различни, да нямаме страх!
Уморен ли си? Аз съм... от скитане!
Вече знам! Любовта не е грях!
Не гони ме... аз, нека остана,
направи ме щастлива жена!
Не мисли, че във теб ще оставя
парченце лед, а не топлина!
Просто нека сега да опитаме,
само двама, без капка вина,
двата пътя в един да преплитаме...!
Аз съм твоя, ти - моя съдба!
© Людмила Нилсън All rights reserved.
Стихотворението е страхотно kity, ПОЗДРАВ!!!
