Съдба
Бушуват бури, урагани
в моето сърце ранимо.
Събирам спомени отбрани
и гоня щастието безспирно.
Мечтая за дни чисти,
светли изпълнени с топлота.
Да събирам мигове лъчисти,
в шепи да пресявам радостта.
Искам планини да прелетя
като птица лекокрила,
да достигна заветната земя
обгърната в пухкава небесна свила.
Не зная до къде ще достигнат
моите мечти от вятъра отвяни.
Сред полето от любов ще викна
събирам в длани цветовете отбрани.
Каква си ти моя тъжна съдба?
Какво ми донесе младостта?
Мечтая да достигна брега
и да прегърна с цъфтеж пролетта.
Автор :Виктория Милчева- Тори М
© Виктория Милчева All rights reserved.
