11.03.2021 г., 7:58

Съдба

1.2K 3 10

Бушуват бури, урагани
в моето сърце ранимо.
Събирам спомени отбрани
и гоня щастието безспирно.

 

Мечтая за дни чисти,
светли изпълнени с топлота.
Да събирам мигове лъчисти,
в шепи да пресявам радостта.

 

Искам планини да прелетя
като птица лекокрила,
да достигна заветната земя
обгърната в пухкава небесна свила.

 

Не зная до къде ще достигнат
моите мечти от вятъра отвяни.
Сред полето от любов ще викна
събирам в длани цветовете отбрани.

 

Каква си ти моя тъжна съдба?
Какво ми донесе младостта?
Мечтая да достигна брега
и да прегърна с цъфтеж пролетта.
Автор :Виктория Милчева- Тори М

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Милчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

13 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...