11.03.2021 г., 7:58

Съдба

1.2K 3 10

Бушуват бури, урагани
в моето сърце ранимо.
Събирам спомени отбрани
и гоня щастието безспирно.

 

Мечтая за дни чисти,
светли изпълнени с топлота.
Да събирам мигове лъчисти,
в шепи да пресявам радостта.

 

Искам планини да прелетя
като птица лекокрила,
да достигна заветната земя
обгърната в пухкава небесна свила.

 

Не зная до къде ще достигнат
моите мечти от вятъра отвяни.
Сред полето от любов ще викна
събирам в длани цветовете отбрани.

 

Каква си ти моя тъжна съдба?
Какво ми донесе младостта?
Мечтая да достигна брега
и да прегърна с цъфтеж пролетта.
Автор :Виктория Милчева- Тори М

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Милчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

13 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...