Съдба
Съдба
В този толкова глобален свят,
все по-самотна и объркана се чувствам,
не мога себе си да преоткрия,
да преоткрия, по-точно да открия.
Не сливат се в мен - душа и разум,
не искат да си подадат ръка,
душата ми - жадува тя за рая,
а разумът - за твърдата земя.
И смесват се - мечти с реалност,
мечтите са затуй мечти,
все гоним ги, не можем да ги стигнем,
веднъж попаднем ли в реалността,
те рухват и ни връщат на земята.
Душата ми е като волна птичка,
жадува тя за свобода,
но вързана е тя с окови тежки
и тъне в тялото ми - в пустота.
Нима безпомощна съм аз и слаба съм,
не пускам аз душата си от мен,
защото толкова жесток е този свят,
че винаги се връщам на земята.
15.10.2007 година
© ЙОРДАНКА ГЯУРОВА All rights reserved.
