Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
Sep 29, 2022, 12:07 PM

Съдба е – не един излъгала 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
240 2 8

Гласът ми секна, недопетите
от мене ноти разпиля ги.
Уж есен вдъхнови поетите,
а виж – немили и недраги,
слова се скитат по стърнището
и хранят изгладнели врани,
михалят – вятър гони нищото,
с предзимна стръв – дано го хване.

 

В душата – жилавите корени
в сърцето болка – от сърчѝте*
на свят – разбил се, от говорене,
за бога, ако помълчите,
ще чуете гласа – Всемирен е...
Преди да духне суховеят.
От грях и мисли за умиране,
колцина истински живеят?

 

Духовен глад ви тика в ъгъла,
претрупан с непотребни хòра.
Съдба е – не един излъгала,
а горе – ангели говорят.
Колцина между вас са чистите?
Деца и луди. Двама-трима.
Поетите и атеистите,
които знаят – Бог го има!

---------------------------------------------------------------------
* Сърчѝ – Остри парчета от разбит порцелан, стъкло и др.

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??