Съдба е – не един излъгала
Гласът ми секна, недопетите
от мене ноти разпиля ги.
Уж есен вдъхнови поетите,
а виж – немили и недраги,
слова се скитат по стърнището
и хранят изгладнели врани,
михалят – вятър гони нищото,
с предзимна стръв – дано го хване.
В душата – жилавите корени
в сърцето болка – от сърчѝте*
на свят – разбил се, от говорене,
за бога, ако помълчите,
ще чуете гласа – Всемирен е...
Преди да духне суховеят.
От грях и мисли за умиране,
колцина истински живеят?
Духовен глад ви тика в ъгъла,
претрупан с непотребни хòра.
Съдба е – не един излъгала,
а горе – ангели говорят.
Колцина между вас са чистите?
Деца и луди. Двама-трима.
Поетите и атеистите,
които знаят – Бог го има!
---------------------------------------------------------------------
* Сърчѝ – Остри парчета от разбит порцелан, стъкло и др.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
