Съдбата даде своя знак.
Поспри, огледай се...
Животът бързо мина май?
А ти видя ли как вървят
дни, месеци, години...
Поспри забързания ден.
Огледай се, навън е есен
и циганското лято още
сгрява сърцето на човека.
Дърветата край теб шумят,
листата падат тихо.
Съдбата даде своя знак.
Поспри, огледай се...
© Анелия Рангелова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
