Съдбата на думите (по Реквием за мъртвите думи)
Умират думите и губят смисъл,
и гният като есенни листа,
дали си казал нещо или си написал,
щом в тях изтлява после мисълта...Роби
Дали умират думите когато
отронят ги кървящите ни устни,
а погледът, изпълнен с безразличие,
превърне ги в изгубени вселени?
Или пък, оживели като ято,
отказващо дома си да напусне,
кръжат да дирят място за обичане...
Отказвам да повярвам, че полетата
са пустош... А написаното гние.
Не е ли то пътеката за вечност?
Изпращам го по вестоносен гълъб.
И знам, че пътя той ще си открие
през жарките езици безчовечност.
Съдбата му зависи от брега...
© Миглена Миткова All rights reserved.
