JujuBuju (Миглена Миткова)
561 3983
Oct 8, 2018, 11:20 PM

Съдбата на думите (по Реквием за мъртвите думи) 

  Poetry » Phylosophy, Strict forms
777 5 14

Умират думите и губят смисъл,
и гният като есенни  листа,
дали си казал нещо или си написал,
щом в тях изтлява после мисълта...

                                Роби


Дали умират думите когато
отронят ги кървящите ни устни,
а погледът, изпълнен с безразличие,
превърне ги в изгубени вселени?

 

Или пък, оживели като ято,
отказващо дома си да напусне,
кръжат да дирят място за обичане...
Отказвам да повярвам, че полетата

 

са пустош... А написаното гние.
Не е ли то пътеката за вечност?
Изпращам го по вестоносен гълъб.

 

И знам, че пътя той ще си открие
през жарките езици безчовечност.
Съдбата му зависи от брега...
 

© Миглена Миткова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти за думите, Роби!
  • Привет, Меги!...
    Съжалявам, че едва сега се спирам на страничката ти, но мисля че никога не е късно за поздравим автора с това, което е сътворил!...Философска творба с голяма дълбочина и внушения, построен оригинално, по различен от класическия стих, начин.
    С една дума - осъществила си интересен експеримент, в който мисля, че си успяла!...
    Приятно ми беше да разбера, че подтикът за тази оригинална творба е дошъл от един мой стих!...Благодаря ти и ти желая много вдъхновение!...
  • Благодаря ви!
  • На мен също ми хареса, Меги! Продължавай да експериментираш. Получава ти се.
    Поздрави!
  • Хареса ми! Интересна тема, поднесена по оригинален начин. Поздравления!
  • Благодаря на всички, които прочетоха! Благодаря и за коментарите и съветите, ще обмисля възмжностите за подобрения.
  • Да поясня.
    Казвам че има възможност да бъдат използвани четирите вида клаузули в тая римна схема на катрените, не че са използвани в случая.
  • Продължавай да експериментираш.
    Мен специално, обаче ме спъва думата пустош, защото имаш две крайни рими - устни и напусне. Аз си я замених и се получи така:
    Дали умират думите когато
    отронят ги кървящите ни устни,
    а погледът, изпълнен с безразличие,
    превърне ги в изгубени вселени?

    Или пък, оживели като ято,
    отказващо дома си да напусне,
    кръжат да дирят място за обичане...
    Отказвам да повярвам, че полетата

    са празни... А написаното гние.
    Не е ли то пътеката за вечност?
    Изпращам го по вестоносен гълъб.

    И знам, че пътя той ще си открие
    през жарките езици безчовечност.
    Съдбата му зависи от брега...

    Не, че съм голяма танцьорка.
    Пиши!
  • Меги, хареса ми. Наистина интересно сплитане на стиха.
  • Прекрасен, мъдър стих, Меги! Поздравления!
  • Хубаво е!
  • Браво! Резултатът е отличен!
  • Истината е, Майсторе, че съм взаимствала идеята от един Ваш материал за сонетите. Идеята ми хареса защото се получава някаква ритмична закономерност, наподобяваща танц. Не знам дали резултатът е толкова сполучлив, колкото ми се искаше, но ме влекат опитите да разнообразявам класическата форма.
  • Може би думите на някого ще се окажат по-нетленни и от мрамора на мавзолеите, както пише в Сонет 55 на Шекспир.
    Тази схема на римуване съм я виждал у един съвременен френски автор, чието име забравих. Тя дава възможност да се използват и четирите вида рими (клаузули) в катрените. На български, имам предвид. Французите имат само един вид.
Random works
: ??:??