Съдбата на думите (по Реквием за мъртвите думи)
Умират думите и губят смисъл,
и гният като есенни листа,
дали си казал нещо или си написал,
щом в тях изтлява после мисълта...Роби
Дали умират думите когато
отронят ги кървящите ни устни,
а погледът, изпълнен с безразличие,
превърне ги в изгубени вселени?
Или пък, оживели като ято,
отказващо дома си да напусне,
кръжат да дирят място за обичане...
Отказвам да повярвам, че полетата
са пустош... А написаното гние.
Не е ли то пътеката за вечност?
Изпращам го по вестоносен гълъб.
И знам, че пътя той ще си открие
през жарките езици безчовечност.
Съдбата му зависи от брега...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
