Съдбата не обича намръщените хора

Aug 25, 2018, 10:03 PM

Poetry » Phylosophy

455 2 2

Остави болката ми на мира!

Моля те, не се рови във нея!

Ще изтлее и сама тя ще си иде.

Нима не помниш? Я припомни си!

Предизвестие е всяка наша болка.

Слънцето наше от тъмата се ражда.

Най-скъпият наш дар е зората нова.

В най-лютия студ бди пролет злачна.

Не съди, прощавай и вярвай! – това е

моето наследство от милата ми баба.

Топи айсберги на Аляска светлината.

Влива се в море, в океан винаги водата.

Ти само здраво дръж на кораба руля

и натам, натам - в онзи свят ме води!

Там нали няма фонтани, къщи, улици?

Няма нито кал, нито прах, а само лъчи?

Остави! Остави болката ми на мира!

Нали знаем, и ти, и аз, че болка свята

за благодарност е повод към съдбата.

Усмихни се! Усмихни ме! Не обича Тя -

Съдбата - намръщените, сърдити хора.

Самадхи

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Samadhi (Гюлсер Мазлум)

2018-08-26T12:31:18+03:00

Изключителна образност в коментара, Маргарита! Благодаря ти!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-08-26T08:10:29+03:00

Привет, Сами! Добро послание! Като скала! Силна! Приютяваща бури и щормове, а под нея - прекрасна, спокойна лагуна....