Съдбата не обича намръщените хора
Остави болката ми на мира!
Моля те, не се рови във нея!
Ще изтлее и сама тя ще си иде.
Нима не помниш? Я припомни си!
Предизвестие е всяка наша болка.
Слънцето наше от тъмата се ражда.
Най-скъпият наш дар е зората нова.
В най-лютия студ бди пролет злачна.
Не съди, прощавай и вярвай! – това е
моето наследство от милата ми баба.
Топи айсберги на Аляска светлината.
Влива се в море, в океан винаги водата.
Ти само здраво дръж на кораба руля
и натам, натам - в онзи свят ме води!
Там нали няма фонтани, къщи, улици?
Няма нито кал, нито прах, а само лъчи?
Остави! Остави болката ми на мира!
Нали знаем, и ти, и аз, че болка свята
за благодарност е повод към съдбата.
Усмихни се! Усмихни ме! Не обича Тя -
Съдбата - намръщените, сърдити хора.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
