Oct 18, 2020, 12:55 AM

Съдби на кръстопът

  Poetry » Love
559 0 0

Две съдби преплетоха се във едно.
Две съдби живяха заради едно.
Това едно се оказа любовта.

Любов която моето сърце със твоето я сподели.

Съдбата моя сигурно ме тя обича, щом на мен те подари.?

За да можеш мило мое със цялото сърце любима да ме обичаш ти.

Понякога съдбата е жестока, но правилно ме разбери.
Че от всички случки във живота най-тежко ще е от мене да си тръгнеш ти.

Съдби на кръстопът са нашите сега.
Съдби на кръстопът, но заради любов не ще се спрат.
Двама сме обречени един на друг.
Вечно аз ще те обичам
и няма да се спра до тук.

Онова което моята съдба ми тя подсказва е това, че ти ще си останеш моята любов завинаги така. 
Няма да намеря сили аз да спра, за твоята любов се боря защото теб обичам най-много на света

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Александров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...