dansyto (Данаил Таков)
804 3686
Jun 21, 2020, 10:10 PM

Съдбоносен блян 

  Poetry
553 2 5

Не ме прокуждай, щом навън е тъмно,

да знаеш, тъмнината ме разтваря.

Прегръщай ме, макар да е безумно,

защото и за двама ни е края.

 

Но нека приютя се, светлина

да разруши безумството на мрака.

Целувам нежно твоята ръка

и знам какво след утрото ме чака.

 

Решила си го – в твоите очи,

проблясват хитроумните преструвки.

Аз знам, че мислиш как не ти личи –

лъжата все лекуваш със целувки.

 

Но тази нощ, погубена от страсти

превърна се във бездна, във капан.

Но пак те искам за последно – празник,

това е моят съдбоносен блян!

© Данаил Таков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??