Съдбоносен блян
Не ме прокуждай, щом навън е тъмно,
да знаеш, тъмнината ме разтваря.
Прегръщай ме, макар да е безумно,
защото и за двама ни е края.
Но нека приютя се, светлина
да разруши безумството на мрака.
Целувам нежно твоята ръка
и знам какво след утрото ме чака.
Решила си го – в твоите очи,
проблясват хитроумните преструвки.
Аз знам, че мислиш как не ти личи –
лъжата все лекуваш със целувки.
Но тази нощ, погубена от страсти
превърна се във бездна, във капан.
Но пак те искам за последно – празник,
това е моят съдбоносен блян!
© Данаил Таков All rights reserved.
