Dec 28, 2007, 9:49 PM

Съжителство с греха

  Poetry » Love
1.1K 0 5
Паля цигара след цигара,
но не се превръщат чувствата във фас.
Отварям бутилка след бутилка,
но в празните чаши чувствата остават на дъното.
И така седя на пода
сред пълни пепелници и
празни обърнати чаши.
Задрямала до познатия непознат
с изхабени чувства и притъпени сетива!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Софийската Софиянка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...