Съживен спомен
До скоро бяхме двама непознати
в компания сред много имена.
Самотници сред шумните приятели –
живеехме в различни времена.
Започна да разказваш като в унес
за някаква история с тъга
и без да ща – заслушах се да чуя,
каквото бе изпитал досега.
Но странно – сякаш твоето момиче
почувствах, че приличаше на мен.
И думите, които то изричаше,
изрекла бях в един отминал ден!
Поспри! Това е моята история!
Ти взел си я от моята душа!
Сменил си само датите и хората,
но ми е толкоз близка същността!
Разбрах, че искаш силно да се върне
не другата, избягала в нощта.
Очакваше от мен да се завърна,
на спомена да върна любовта.
Разбрах, че се обичаме и знаехме,
преди да се погледнем може би
От прошката и двама се нуждаехме -
от тиха близост в нашите съдби!
© Антоанета Иванова All rights reserved.
