Съкровище
Живот благословен, съкровище за всички,
със нещичко дарен... създаваш ни различни.
В светлия си бяг и прекомерната си строгост
растем във рутина, до последното ни сбогом.
С лъжите все се борим и странни правила,
с истината спорим в заблуди и слова.
Душите ни са гладни... все търсят тих покой,
живеят в тленно тяло до сетния отбой.
Живот благословен, съдаден в мир и сговор,
подсещащ ни без плен, че тук дошли сме с повод,
да вярваме в доброто, да простим с благослов,
докато ни владееш дарявай ни с любов.
© Валя Сотирова All rights reserved.
