Отронва се сълзата на нощта -
безкрайно чиста капчица надежда.
Потъва в езерата на съня,
очите ми във нея се оглеждат.
Усещам топлината ти във мен,
останала от кратък миг докосване.
Последен дъх на устни тъй смутен
не искам във съня да ме напусне.
Предателски клепачи натежават
и мислено се сгушвам пак до теб.
Сълзата в езерата се стопява
в очакване на утрешния ден.
© Зл Павлова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
