В мисълта ми отдавна живее
ежедневие, пусто и сиво.
Щом сърцето не може да пее,
значи нищо у мен не е живо.
В мисълта ми отдавна се крие
черна сянка, деня помрачила,
алчен звяр светлината ми пие
и света ми превръща се в жило.
По пътеки познати минавам,
виждам хора, дърветата, къщи...
"Добър ден" всеки път промълвявам,
а челото неволно се мръщи. ...