Крещяща тишина.
Празен шум.
Истина, любов –
игри на болен ум.
Булевардни лъжи.
Блестящи стъкла.
Луксозни витрини –
маскарадна нищета.
Тъмни улици.
Безлюдни часове.
Булевардни жени.
Пируващи трупове.
Мрачни ъгли.
Голи деца.
Мъртвешки пръсти.
Кървяща душа.
© Николинка Кирилова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
