Сълзата...
Тя е нещо чисто, невинно, но невинаги добре разбрано.
Всеки я тълкува по различен начин.
Но точно тази сълза беше от едно счупено сърце,
от ноктите на предателството на кървави ресни раздрано,
без надежда да бъде скрепено отново.
Тя седеше в ъгъла и му пишеше писма,
когато изведнъж една сълза се появи в ъгъла на окото.
Хората минаваха покрай нея всеки ден,
съжаляваха я,
казваха: "Бедното дете, горкото!",
но само той се беше смилил над нея и ù беше обърнал внимание. ...