Dec 7, 2007, 8:00 AM

Сълзи

  Poetry » Love
1.1K 0 8
 

Сълзи

 

Сълзи - отронен блясък

се стича по изумруденото й лице,

кръвта в артериите й с бурен тласък

ще погубят страдащото й сърце.

Плач, превърнал се в крясък,

не жена, а мъничко дете,

тюлен, заровил главата си в пясък,

той отиде си от нея и вече не дойде.

 

07.12.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мими All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...