Откъснати от тез очи красиви,
поели своя път към прашните земи -
солени, сладки, кисели, горчиви -
остават си завинаги сълзи.
Усещам ги по бузите студени,
трансформирали се в кубчета ледени.
Усещам ги по устните бледи,
сгушили се в гънките с надежди.
Докосвам ги с длани топли -
ах, те са вече влюбени.
Усмихват ми се в огледални образи,
запазили мълчание и пазещи спомени.
© Галина All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
