Откъснати от тез очи красиви,
поели своя път към прашните земи -
солени, сладки, кисели, горчиви -
остават си завинаги сълзи.
Усещам ги по бузите студени,
трансформирали се в кубчета ледени.
Усещам ги по устните бледи,
сгушили се в гънките с надежди.
Докосвам ги с длани топли -
ах, те са вече влюбени.
Усмихват ми се в огледални образи,
запазили мълчание и пазещи спомени.
© Галина All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
