Сълзи запалих във луната
Сълзи запалих във луната от молбите си.
Дори небе ù подарих, че осиротяла е
и виждам как измъчена скърби.
А в черните и изгреви до залези,
от тъгата вече много ме боли.
Аз исках само сред звездите да ме води.
По все обичани от мен следи.
Но някой в ореола ù бе сложил
знак "Забранено" за отчаяни души.
Така съм уморена аз от тежки думи.
На съдници с изкуствени сърца.
Опорочили без свян и без смисъл,
най-съкровените ми чисти мечти.
Лешояди злочести, във ада се скрийте.
Преди да е светнало в новия ми ден.
Че цялата съм в рани и мръзна,
като ангел без крила от вас съкрушен.
Във утрото с въздишка, аз края ви ще видя.
Ще се облека с най-чиста росна белота.
И през живота като победител ще премина,
преди от тлен да се превърна, в мъничка звезда.
Таня Кирилова
© Таня Кирилова All rights reserved.
