Сълзите на дявола
Душата ми отдавна ме напусна,
отнесе с нея болката и радостта.
Любов, тъга и слабости пропусках,
изтрих сълзите си и тебе в паметта.
И тръгнах да намеря портите на ада,
защото рай за мен не съществува.
Мечтаех си да изгоря на клада
остатъка от всяко чувство.
По пътя срещах живи хора -
те плачеха от радост и от мъка.
А аз като дявол с тях се борех -
не исках да събуждат в мен човека.
Прозрачен студ и самота
се настаниха в празното ми тяло.
Ранявах другите с хладнота,
а в мен сърцето беше спряло.
Но ти погледна в моите очи
и не видя душата ми на демон...
От болка и любов изгарящи сълзи -
откри дълбоко скрити в мене.
© Ира Милова All rights reserved.
