Пътека съм неизвървяна
и съм сън недосънуван,
мелница съм недоспряна
и кораб съм недопотънал.
Статуя съм недовършена,
и къща съм недостроена,
чешма съм с вода несвършила
и съм роза неразцъфтяла.
Сълза съм недоплакана
и съм птицата неотлетяла,
жена съм недочакана
и съм самота недоболяла.
© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
