Дали оглавника си слагаш
да не виждаш, като пони?
Гоня ли те, че ми бягаш?
Бягам ли ти – да ме гониш?
Белезниците ли стягаш,
да мируваш, като пони?
Аз не гоня– ти ми бягаш!
Аз не бягам– ти не гониш!
Дали си повода обтягаш
да препускаш, като пони?
Ако гоня- де ще бягаш?
Ще ли бягам, ако гониш?!
© Донка Колева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
