Съмнение
От една тоналност в друга
минават чувствата ми, знам,
не ме съди, че страдам
без да пия, без да ям.
Как красиво е
и как измъчва ме.
Страст във мене ти разпалваш
и пак ти ме тласкаш към съмнение-
ако не трябва...
Ти будиш в мене цветове,
красиви чувства, пролетно ухание
и с трепет чакам часове
да бъдем заедно. Не бива...
Не съм достойна за това желание,
не бих понесла да те нараня.
Ти пак не ме оставяй,
с чувства топли ми подай ръка
и изведи ме от гроба хладен
на тъгата ми.
© Паулина Зарева All rights reserved.
