Sep 5, 2008, 12:15 AM

Сън

  Poetry
653 0 4

Нощта се спуска мила,

с воал лек от млечни звезди,

премигват щастливо в захлас,

даряват късмети за нас!


Мънисти леки за сън...

политат на морни клепачи,

луна прикрита праща лъчи,

щурче тихичко плаче...


Вятърът носи съня,

тишината ражда надежди...

Песен нежна, тиха полита,

Сънчо с мен ще поскита...


Е. Калчева


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Калчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....