сън
Сънувах толкоз хубав сън!
Захласната по тебе сред полята.
Звънна някъде камбанен звън,
очите ни в едно за миг се сляха.
Ръцете ми докосна
и сякаш нежно ти ме стопли.
Лъжата бе луксозна,
но не спират мойте вопли!
Все още стена,
но не мога да върна онзи миг!
О! Съдба непрогледна,
защо не чуваш моят вик?
Събудихсе. Ти беше още в моето сърце,
огледах се... до мен лениво спеше другото лице.
Къде си ти? Защо остана само в моят сън?
Ах, знаеш ли? Как копнея да те срещна някъде навън???
Захласната по тебе сред полята.
Звънна някъде камбанен звън,
очите ни в едно за миг се сляха.
Ръцете ми докосна
и сякаш нежно ти ме стопли.
Лъжата бе луксозна,
но не спират мойте вопли!
Все още стена,
но не мога да върна онзи миг!
О! Съдба непрогледна,
защо не чуваш моят вик?
Събудихсе. Ти беше още в моето сърце,
огледах се... до мен лениво спеше другото лице.
Къде си ти? Защо остана само в моят сън?
Ах, знаеш ли? Как копнея да те срещна някъде навън???
© Стоянка Маринова All rights reserved.
Поздрави!!!
Поздрави!