сън

Feb 22, 2007, 8:56 PM

Poetry

1102 0 3

Сънувах толкоз хубав сън!
Захласната по тебе сред полята.
Звънна някъде камбанен звън,
очите ни в едно за миг се сляха.
Ръцете ми докосна
и сякаш нежно ти ме стопли.
Лъжата бе луксозна,
но не спират мойте вопли!
Все още стена,
но не мога да върна онзи миг!
О! Съдба непрогледна,
защо не чуваш моят вик? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

сън

Want to read more?

Random works