Спя сега
и теб сънувам.
Ти нежно с
устни ме докосваш.
И пак разтапяш
моето сърце кораво.
Ти, единствено ти
знаеш как
да ме прегръщаш,
да ме целуваш.
С нежни устни
"Обичм те" - шептиш.
И аз, разнежен,
думите повтарям.
Но сън това е,
а на сутринта
щом стана
Слънцето жестоко
мене ще огрее
в самотното легло.
© Павел All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
