СЪН
Божке, що горещи иширети
си разменят днешните поети...
Хич биля не се ли засрамихте,
че стилът ми даже променихте?!
/Сърдечни благодарности и поздрави към всички поети и поетеси, които със закачките си допринесоха за доброто настроение в сайта през последните дни. Горенаписаното да се чете от привържениците на Мара, Стамат, кмета и компания със снизхождение, тъй като иде реч за първи опит в закачливата поезия, който според моето скромно мнение не е чак толкова успешен!/
СЪН
Вятърът ме преведе в нощта през реката
към среднощна моминска седянка.
Сред високи треви ме зави с тъмнината
и превърна лицето ми в сянка.
Лумна приказен огън, надойдоха момите,
във косите си вплели зората.
Потопили в очите нощта и звездите,
викащи в полутранс светлината.
И натрапника търсещи, там, във тревата
подивели, размахваха гриви.
Скъсаха дрехите и ми взеха душата
лудо-приказните самодиви.
Сладострастна и дива, мома приказна,
цяла нощ на хорото се вихрих.
Разсънена от сутрешната светлина
се запитах: ”Дали си измислих?”.
© Дарина Дечева All rights reserved.
