Сън
Животът си е чист майтап
и не го вземам на сериозно,
за щастие не пия хап -
убивам скуката подкожно...
Във мислите си не стоя,
че вътре свят ми се завива,
играя жмичка с любовта -
тя знае как да ми се скрива...
Закусвам с погледи навън
и от разходките преяждам,
за обед - водопаден звън,
от ромола му се прераждам.
И щом запърхат рой звезди,
опитвам някоя да хвана
и падам в бирени води,
захласнал се по лунно рамо...
Животът си е чист майтап...
но друго си е щом сънуваш –
там можеш и да си богат,
и с ветровете да пътуваш...
жабок да съм ужасен там,
току-виж - принц красив да стана,
не вярвате, но аз го знам -
щурецът пее ми отдавна.
И легна ли - ела ме виж -
във приказка една се будя...
ако ти квакна в твоя сън,
целувай – хич недей се чуди...
© Михаил Цветански All rights reserved.
