Рай след Ада
Върнах се назад. Към Ада. Да те взема.
Чистилището се люлееше в сплетни,
света в момента можех да превзема,
след надписа "Надежда всяка тука остави".
Надеждата си не оставям. Нито тебе.
До тук не ми дотрябваха криле -
те, демоните са във ниското и калното,
след мен като акули дишат. Без хриле.
Дочух те и сред вълчия ти вой
усетих тътена на твоето сърце
Скимтенето ми стихна до ръмжене,
отвързах всичките си бесове.
Любов не се оставя. Нито Вяра.
... и смело стъпих върху крехкото въже
(виснало над адските пожари)
и стисках болката ни в двете си ръце
Под мен се срути Ада, но не ме опари...
Събудих се. Било е ярък сън. Чувах гласове -
а под старата смокиня, там, на двора...
ти учеше деца да пишат стихове.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
