Един и същи сън
Надеждата в нощта върти –
да грее слънце вън
на(д) уличката с име „Аз и Ти“.
Един към друг, забързани,
препъващи се в младостта си
да извървим човешкия си път
от тук до там, и по-нататък...
До изгрева, до днешния ни ден.
До онова, което се превръща в „Ние“
щом срещне непознат,
избрал в мълчанието да се скрие.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
