Сън ли бяха чаровните нощи,
или тайнство незнайно на съдбата,
в магията на чувства взаимни
да трептят в радост сърцата?
Сън ли бяха клетвите горещи
любовта ни да е вечна, свята
или в чудните лунни нощи
друго решиха небесата?
Тъмна сянка премина сред нас,
незрима, безплътна, без глас...
Ще минат може би много дни,
да се разсеят на болката тъжните следи.
Сън ли бяха нашите нощи....?
© Мадлен All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
