Oct 17, 2024, 6:22 AM

Сън на Задушница

  Poetry
407 0 0

Топла – дланта ми.

До мене – лицето ти

спи.

Ти потърпи…

Няма събуждане?

Не, не сега!

В двора черешата

пролетна –

тежка от плод.

Нежна Задушница –

нов живот.

Вятърът вие

и стене

и плаче.

Стискам с яд в зъби

душата си

медно петаче

дар за отвъд

дар от отвъд

в сън – кръстопът

камбани звънят…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...