Сън, сънувах, мале!
(по народни мотиви)
Сън сънувах, мила мале,
че съм задомен.
Аз я гушнах, мила мале,
тя се сви до мен.
Ала сън не биде, мале,
сън не хвана двама,
гат` косите й разплетох,
тя ми рече: „Мама!”
По челото я целунах,
толко нежно, сладко.
Мене тя изчурулика:
„Татенце, о татко, татко!”
Яростен я поразбутах:
„Ставай севдо първа!”
Тя трепереща ми вика:
„Донеси, бате дърва!”
Та почервенях накрая –
бих й два шамара.
Тя през сълзи ми повтара:
„Недей, ма мамо, стара!”
Сън сънувах мила мале,
че съм задомен,
ала сън не биде мале,
останах ерген!
