Сън за цяла вечност

Oct 9, 2018, 12:01 PM

Poetry » Love

749 8 12

Очите ми се пълнят с тръни
и разкривени йероглифи.
Не искам твоето безсъние.
Защо пристигна неповикан?
Септември с дъх на черен хляб
накладе листопаден огън.
Нима не знаеш, че скръбта
понякога не се надмогва?
Когато залезът разля
отатък хълма златна лава,
от твоя дъх ми загорча.
А търпеливо те очаквах. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Сън за цяла вечност

Want to read more?

Random works