Сън за цяла вечност

9.10.2018 г., 12:01 ч.

Поезия » Любовна

747 8 12

Очите ми се пълнят с тръни
и разкривени йероглифи.
Не искам твоето безсъние.
Защо пристигна неповикан?
Септември с дъх на черен хляб
накладе листопаден огън.
Нима не знаеш, че скръбта
понякога не се надмогва?
Когато залезът разля
отатък хълма златна лава,
от твоя дъх ми загорча.
А търпеливо те очаквах. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сън за цяла вечност

Искате да прочетете повече?

Предложения