Oct 6, 2016, 6:38 PM  

Сън за щастие 

  Poetry » Love, Landscape
424 0 5

Не очаквах ти да ме потърсиш,
отдадох се на страшна тишина.
Тогава усетих сладките ти устни –
изпари се ти в мъгла...

 

Косите сковани от страст
обличаха лицето невинно
във нежност граничеща с власт,
привлече сърцето евино.

 

Мъглата се ваеше уморена,
улови страдалческите вопли.
Помаха за сбогом лежерно,
сълзите рисуваха локви.

 

Не очаквах ти да ме потърсиш,
отдадох се на страшна тишина.
Тогава усетих тихите ти стъпки –
изпари се ти в мъгла...

© Княгиня Нощ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??