Понякога, когато те сънувам,

не искам да се будя в  утринта,

в прегръдката на сиво нощно чудо

аз оцелявам в твойта светлина!

Така е хубаво и толкова реално,

в очите ти оглеждам се насън,

разхождаш се в главата ми легално,

но...се забива мисъл като трън...

Дали, когато стана от леглото,

ще бъдеш още там, непроменен?

Или не си ми част ти от живота

а само окупирал си съня при мен?

Защо са сънищата, ако не се случват,

красиви, както през нощта...

Защо и приказките съществуват

ако не вярваме на чудеса?!

Животът е едно голямо чудо

и е магия любовта,

вълшебство е и...нещо друго!

Умей да вярваш в чудеса!

Аз знам, че те се случват, но когато

наистина повярваш, че са с теб!

Аз вярвам в чудеса и ето –

да те сънувам чуден е късмет!