Съновник
Красива си, когато спиш,
след диви бури укротена.
С дъха си в моя се топиш,
пълзиш по крехките ми вени.
А аз в самотния ти сън
да вляза искам неусетно...
Не ме оставяй сам навън
с едно мълчание бездетно.
Желая да те видя там,
където всяка нощ отиваш.
Камбана тъжна в празен храм
съм в оня миг, щом пак заспиваш.
Лежа, от жажда изтощен
по твоя сън - неспирна вечност.
Презрях глада си настървен
по теб вълшебнице далечна.
Красива си, когато спиш,
а аз до теб като бездомник
се моля да ме приютиш
в съня си тих, за да те помня
и в мойте сънища дори,
когато с друга се сънувам...
Да помня как ще ме боли,
когато в теб не съществувам.
© Стела Костова All rights reserved.
