Сънувах те, Животе, че си друг.
Страстно любеше се със едно глухарче.
От ласките оголи го до прът.
После те видях да плачеш.
Хулят те, че бил си груб.
Обиди. Клетви тежки ти отправят.
Глухарчето на тях напук. Сега крещи.
„Не се боя...
Поне не се боя, че утре ще ме духне вятър.”
© Виолета All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
