Сънувах те снощи
Сънувах те снощи, моя първа любов.
Погледна сърдито, с поглед суров.
Виниш ме все още за оная раздяла,
съдиш ме строго, че съм те предала.
Но не трепва за тебе сърцето ми вече.
Уж си пред мен, а си чужд и далечен.
Спомени търся, но все не успявам
с любовта на живота си да те сравнявам.
Не ме вълнуват стари спомени нежни.
Бледнеят забравени чувствата прежни.
Повярвай, не помня да съм изричала,
че съм била щастлива, че съм обичала.
Не помня даже за теб да съм плакала.
Сега разбирам, не тебе съм чакала.
И вече зная, добре съм направила,
добро съм сторила, че съм те оставила.
До тебе жена ти от обич прелива,
а аз със любимия мъж съм щастлива,
щастлива и влюбена като момиче,
благословено от Бога да е обичано.
Очите му светли в сърцето ми греят.
Когато съм с него, сетивата ми пеят.
До него се чувствам и млада, и нова,
на всичко, на всичко за него готова.
Сега любовта ме е цяла огряла.
Душата ми вече е истински цяла.
Няма го плахото младо момиче.
Сега съм жена, която до смърт ще обича.
© Генка Богданова All rights reserved.
