Сънувам думи
Тополов пух валят от мене,
въздушни светове,
в имунната система - време.
Сънувам тихи думи.
С цвета на див копнеж за нещо,
неясни и безумни,
притулени, омайни, грешни.
И искам да се влюбя.
Отново. В нещо. В някого.
До бяло сомнамбулено,
до ходещо понятие.
Да бъда пърхащ сняг,
до кръв разлистена минута,
и оня тайнствен праг,
зад който спирам да се лутам.
Сънувам стихове,
жита, метличини и макове,
и бързи ветрове,
и ехо на далечни влакове...
Сънувам те. Къде си?
На пръсти сутрин се събуждам
и ръся бели песни -
тополов пух за влюбване. Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
толкова беше хубаво! Благодаря, Рег!!!
