Картина една виждам сега...
Май на сън ми прилича...
На брега на морето... на камък... Жена...
А нещо във него... така я привлича.
Вода, пякък, небе – вълшебно и тихо.
Само Вятърът тихо някому шепне...
Вълните... от тишината се сякаш смутиха...
Всяка внимава мига да не стресне.
Задържам дъха, задържам мига...
Прекрасна картина... щастлива... светла и чудна...
Във мен се заражда за нея щриха,
Започвам да чувам стиха... ...