Сънувана любов
Измислих те. Сънувах. И мечтах.
Протягах длани към небето синьо.
Там твоята душа видях
сред цветни пръски от коприна.
Видях, но не докоснах любовта.
Докосната, тя щеше да избухне
в пожар от страст, а моята вина,
че друг обичам, щеше да се срине...
И щях да те обичам аз
с онази моя неподвластна сила,
която във букет от нежност
с чистата любов да свия.
Измислена любов, не знаех аз,
как с времето и тебе да изтрия,
като сълзите нежни на дъжда,
издигнали дъга, прегърнали лъчите.
Копнях. Сънувах и видях
градина, сред която дишат
цветя с любовен аромат,
и устни да ми шепнат, че обичат.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
