Сънят
Сънят затваря моите клепачи
и ме понася в друг един живот -
по прашните пътеки боса крача,
в утъпкания жизнен брод.
А там ме чакат моите надежди,
несбъднати желания, мечти,
изгарящи снагата ми копнежи,
галактики, планети и звезди.
И ме понасят в свойта безпределност,
високо над поля и градове,
даряват ме със нова светогледност
във странни, непознати светове.
А в утринта с криле ме приземяват
във моя делник скучен и суров
и обещават нощем да ме сгряват
със щастие, надежди и любов.
© Дорика Цачева All rights reserved.
