Ти ли беше над съня ми надвесен,
ти ли стопли с дъха си лицето ми,
та сънувах най-тъжната есен,
с плитки дъжд, сплела сърцето.
Уж сънувам, а чувам ти стъпките
как припряно отекват в паважа.
Само три спирки трамвайни делят ни
… и сънят, който падна след теб.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.