Сънят ми пак докосна онзи праг
Сънят ми пак докосна онзи праг,
зад който само сенки се разхождат.
Чертата между светлина и мрак
потръпна с неочаквана тревожност.
В часовника от пясък не тиктакат
минутите на липсващото време.
И всяка песъчинка е приятел
докато сетния ми дъх не вземе.
Но този дъх е дълъг като вятър
прегърнал на земята двата края.
Ще криволича в пътя за оттатък,
че имам недовършено за правене.
Че имам неподписани примирия,
които със сърцето си да сключа.
Със закъснение поуките извират
и ми е крайно време да науча
да не обръщам другата си буза,
да свиквам да живея необичана.
Вината да не търся все във другите.
Когато давам - нищо да не искам…
Сънят ми пак докосна онзи праг…
И пулсът на подскоци хукна лудо
да гони закъснелия си влак.
И хване ли го. Знам.
Ще се събудя.
© Дочка Василева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубаво.
-
Докосващо. Усетих силно това стихотворение.
-
Браво Доче! Пропуснала съм този чудесен стих!!! Поздравления!
-
Прекрасен стих! Поздравления!
-
С всеки прочит по - красиво става, а душата онемява! Прекрасна поезия!
-
Отново го препрочитам и отново немея!
-
Зашеметяваща поезия... Великолепна образност и мъдрост... Възхитена съм, Доче!
-
Благодаря ви момичета и момчета! Бъдете здрави!
-
Ето ме и мен на твоята страница,Дочка!Всъщност,чела съм някои твои стихове,но ти не знаеш за това,защото не съм ти писала коментар,така,както виждам,че не си отговорила и ти на коментарите на другите....Може би отсъстваш...Та да си кажа мнението,което важи за всичко,което вече съм чела.Пишеш страхотно,ритмично,разбрано и с удоволствие се чете....И пълно с истини-много харесах тая,която Латинка е цитирала/да не повтарям/Такива стихове обичам да чета,не се налага да гадая какво е искал да каже авторът,както и да прилича на стих,със рими и преди всичко ритъм!!
-
Доче! Върховен стих!
-
"Вината да не търся все във другите.
Когато давам – нищо да не искам."
Безценни мъдрости за живота!
Хубаво е, Доче! -
Дочка,замислям се а онзи праг не е ли огледалото на настоящето.
-
Аплодисменти!
-
Отнесе ме, Доче! Толкова дълбоко-човешко и истинско! Стил и съвършенство на изказа! Благодаря ти за този поетичен брилянт!
-
Доче, прекрасно!
-
Ако има още уроци, значи има още за учене...Ако има още за научаване, значи има още живот...Привет, Доче!
-
Качествена поезия, както винаги! От твоята страничка всеки път има какво да се научи! Поздрави, Доче!
-
Поезия като есе или есе като поезия.
-
Изключително силна Поезия! Написах с главна буква, защото се откроява много над общото ниво на стиховете тук и блести със силата на диамант!
Поднасям ти искрените си поздравления, Доче! -
Поздравления за поезията!
-
Хубаво е, че само насън докосваш онзи Праг, Доче, защото си осъзнала, че имаш още много да научиш за живота. И още по-хубаво е, че умело криволичиш, за да удължиш фаталния път...
Силно метафоричен текст!
Поздравявам те! -
"Сънят ми пак докосна онзи праг…
И пулсът на подскоци хукна лудо
да гони закъснелия си влак.
И хване ли го. Знам. Ще се събудя."
В тези редове си хванала влака на поезията, Доче. Аплаузи! -
Избягаха ми думите и римите.
Поседнах тихо и се насладих.
Улавяш винаги неуловимото.
Вода за жаден- твоя стих. -
Доче, така ме понесе с тези рими... Благодаря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
